D3.3.1
Доклад относно източниците на финансиране за развитието и осъществяването на нов бизнес и експортни дейности в Гърция
Резултатът 3.3.1 е озаглавен „Доклад относно източниците на финансиране за разработването и внедряването на нов бизнес и експортни дейности в Гърция“ и е разработен от НПО Gnosi Anaptixiaki (PB3) в рамките на Работен пакет 3 „Документация“ в рамките на проектът: Разработване на Creative Hub за предлагане на подкрепа на завършили мода, стартиращи млади художници и механизми за развитие на модния сектор в трансграничния регион (CREATIVE HUB).
Става въпрос за идентифициране на източниците на финансиране, които могат да бъдат използвани за развитието и осъществяването на нов бизнес и експортни дейности в Гърция. Финансирането за бизнеса, независимо от размера и индустрията, може да дойде от различни източници. Като цяло те могат да бъдат групирани във вътрешни и външни източници на финансиране. Финансирането от вътрешни източници обикновено се отнася само до ранния етап от създаването и развитието на бизнес, т.е. то е ограничено до кратък период от време.
През последните десетилетия поради увеличаването на броя на предприятията и впоследствие създаването на конкурентна среда, възникна необходимостта от подобряване на предлагания продукт, подобряване на скоростта на производство и разширяване на бизнеса. Поради тази причина бяха потърсени нови алтернативни форми на финансиране. Това накара банковите институции непрекъснато да подобряват своите услуги, за да отговорят на горепосочените нужди.
В същото време в Европейския съюз се отделя специален интерес на подкрепата, развитието и финансирането (субсидии, заеми, гаранции и др.) на бизнеса. ЕС с целенасочени действия, инициативи за развитие и програми директно, чрез безвъзмездни средства и непряко финансиране чрез национални и местни посредници допринася за конкурентоспособността на бизнеса (субсидии, заеми, гаранции). Значението на финансирането на бизнеса произтича от факта, че подкрепата на бизнеса, било то под формата на финансиране или възнаграждаване на иновативни идеи или цели, или улесняване на тяхната дейност чрез отмяна на ограничителни мерки и закони, са целите на Европа за интегрирания пазар. Чрез възможности и стимули за бизнеса се постига растеж, конкурентоспособност, стимулиране на предприемачеството и иновациите за цяла Европа и, разбира се, създаване на работни места и създаване на богатство.
Гърция от своя страна стартира прилагането на редица финансови инструменти, за да постигне оптимално използване на наличните публични ресурси с други налични финансови източници. Днес обаче проблемът с финансирането остава за гръцкия бизнес, тъй като цената на заема все още е по-скъпа в сравнение с големите предприятия, главно поради повишения риск, липсата на обезпечение и ограничената капиталова база на банките.
От тази гледна точка този доклад анализира тази финансова информация, така че да може да помогне при избора на най-добрата сред различните финансови алтернативи за бъдещата дейност на даден бизнес. Основното му съдържание включва описание на основните форми на финансиране като лични средства, банкови заеми, франчайзинг и групово финансиране.
Моля, изчакайте, докато флипбукът се зареди. За повече свързана информация, често задавани въпроси и проблеми, моля, вижте DearFlip WordPress Flipbook Plugin Помощ документация.
D3.5.1
Доклад относно източниците на финансиране за развитие и реализиране на нов бизнес и експортни дейности в България
Резултатът 3.5.1 е озаглавен „Доклад за източниците на финансиране за развитие и внедряване на нов бизнес и експортни дейности в България“ и е разработен от Асоциация СЪВРЕМИЕ (PB5) по Работен пакет 3 „Документация“ в рамките на проект: Разработване на Creative Hub за предлагане на подкрепа на завършили мода, стартиращи млади артисти и механизми за развитие на модния сектор в трансграничния регион (CREATIVE HUB).
Става въпрос за идентифициране на източниците на финансиране, които могат да бъдат използвани за развитието и осъществяването на нов бизнес и експортни дейности в България.
Финансирането за бизнеса, независимо от размера и индустрията, може да дойде от различни източници. Като цяло те могат да бъдат групирани във вътрешни и външни източници на финансиране.
Първата част на доклада се състои от анализ на финансовата информация, която може да помогне на МСП да изберат най-добрата сред различните финансови алтернативи за бъдещата дейност на бизнеса в различните етапи от неговото развитие. Основното му съдържание включва описание на основните форми на финансиране като лични средства, банкови заеми, франчайзинг и групово финансиране.
Освен това докладът включва описание на основните финансирани от ЕС програми, които са от значение за МСП за новия програмен период на ЕС 2021-2027 г.
Програмите са избрани от съфинансирани от ЕС програми за финансиране на български МСП и програми на ЕС, финансирани чрез финансови инструменти и фондове на ЕС, предназначени за всички МСП в ЕС.
Докладът също така представя българските и международните банки и фондове, опериращи в България, които предлагат на предприемачите широка гама от финансови инструменти, съобразени с техните нужди, и допълват гореспоменатите финансови инструменти за посрещане на финансови нужди, които не се посрещат от други източници или чрез собствен капитал.
И накрая, в доклада е включен обширен преглед на съответните литературни източници и полезни уеб сайтове с цел предоставяне на допълнителен информативен материал по съответните въпроси.
Моля, изчакайте, докато флипбукът се зареди. За повече свързана информация, често задавани въпроси и проблеми, моля, вижте DearFlip WordPress Flipbook Plugin Помощ документация.
D3.2
Доклад за прилагането на технически насоки и международни стандарти и използването на устойчиви материали, напр. OEKO-TEX, ECO-LABEL и др.
Резултатът 3.2 е озаглавен „Доклад за прилагането на технически насоки и международни стандарти и използването на устойчиви материали, напр. OEKO-TEX, ECO-LABEL и др.“ и е разработен от Gnosi Anaptixiaki NGO (PB3) с приноса на Textile and Clothes Branch Organisation (PB4) по Работен пакет 3 „Документация“ в рамките на проекта: Разработване на творчески център за предлагане на подкрепа на завършилите мода, стартиращи фирми на млади артисти и механизми за развитие на модния сектор в трансграничния регион (CREATIVE HUB).
Текстилната промишленост и производството на облекло са едни от най-бързо развиващите се индустрии, осигуряващи работа на милиони. Текстилната промишленост се занимава предимно с проектиране, производство и дистрибуция на прежда, плат и облекло. Текстилната и шивашката промишленост допринасят значително за националната икономика на много страни.
Освен това производството на текстил в шивашката промишленост допринася за увеличаване на количеството отпадъци, което води до въздействие върху околната среда, което е трудно да се оцени поради разнообразието на текстила.
В допълнение, производството на суровини е отговорно за голям дял от въздействието върху околната среда на текстилната и шивашката промишленост, не на последно място от отглеждането на култури за естествени влакна. Според доклада Pulse of the Fashion Industry за 2017 г. естествените влакна имат най-голямо въздействие върху околната среда, като коприната има особено вредно въздействие по отношение на изчерпването на природните ресурси и глобалното затопляне, памукът допринася прекомерно за недостига на вода, а вълната за емисиите на парникови газове (ПГ) .
Намаляването на въздействието на модата върху околната среда може да се бори със замърсяването на въздуха, водата и цялостното изменение на климата. И така, за да се справят с тези проблеми и да се намали въздействието върху околната среда на производството на облекло и текстил, се предлага преминаване към устойчива мода.
Този доклад се отнася до задълбочен анализ на термини като „устойчивост“, „еко дизайн“ и „кръгова форма“, които могат да се приложат в модата и да насърчат потребителите да обмислят въздействието на облеклото върху околната среда. Той също така включва описание на системите и инструментите в контекста на устойчивото развитие и отговорното предприемачество, както и серия от най-добри практики, прилагани от известни модни дизайнери и съответните компании.
Освен това, докладът включва описание на най-важните европейски екологични стандарти в модната индустрия като Global Organic Textile Standard (GOTS) и Oeko‐Tex Standard 100, като същевременно прави анализ на Европейското екологично етикетиране и стратегиите, които са разработени, за да се изберат екологично чисти материали като стратегията EUROTEX.
И накрая, в доклада е включен обширен преглед на съответните литературни източници с цел предоставяне на допълнителен информативен материал по съответните въпроси.
Моля, изчакайте, докато флипбукът се зареди. За повече свързана информация, често задавани въпроси и проблеми, моля, вижте DearFlip WordPress Flipbook Plugin Помощ документация.
D3.3
Доклад за възможността за прехвърляне на мрежови модели от други творчески центрове и тяхното сътрудничество с регионални – публични органи, бизнес организации, предприятия и др.
Резултатът 3.3 е озаглавен „Доклад за възможността за прехвърляне на мрежови модели от други творчески центрове и тяхното сътрудничество с регионални – публични органи, бизнес организации, предприятия и др.“ и е разработен от НПО Gnosi Anaptixiaki (PB3) в рамките на Работен пакет 3 „Документация“ в рамките на проекта: Разработване на творчески център за предлагане на подкрепа на завършили мода, стартиращи млади художници и механизми за развитие на модния сектор на трансграничната зона (CREATIVE HUB).
Креативният център може да се определи като място, което има ролята да влезе в контакт с креативни хора и индустрии, за да взаимодействат помежду си. През последното десетилетие се наблюдава значително увеличение на броя на творческите центрове по целия свят. Инвестициите както от публични, така и от частни заинтересовани страни доведоха до коуъркинг пространства, студия, клъстерни организации и онлайн мрежи, които се развиват в много градове и поемат ролята на творчески центрове, за да донесат ползи на местата, на които се намират.
Този доклад се отнася до описание на основните характеристики на Creative hub, неговите цели, както и поредица от примери за Creative Hub като Innovation Hub в Bidart, Skills Hub в Солун, Fashion and Design Hub в Игуалада и др. .
Освен това докладът включва задълбочен анализ на мрежовите модели на хъбовете, докато работата в мрежа се анализира главно като основен параметър за развитие на хъбовете. Мрежата на хъбове в основата на четворната спирала също е анализирана.
Освен това докладът включва поредица от най-добри практики относно мрежите между Creative Hubs, като Европейската мрежа на Creative Hubs (ECHN), Creative Hubs и инициативата за картографиране на мрежи и CreativeWear Network, като същевременно включва и най-добри практики относно връзката между центрове и предприятия, камари и други организации (GiSeMi Hub, Start – up business Ιncubator на Атинската търговско-промишлена камара (EVEA) и др.).
Докладът също така включва някои предложения за разработване на мрежова система и по-специално информация за основния обхват на работата в мрежа, необходимите стъпки за разработване на мрежа, основните мрежови действия, както и услугите на онлайн мрежата и платформата за сътрудничество.
И накрая, в доклада е включен обширен преглед на съответните литературни източници с цел предоставяне на допълнителен информативен материал по съответните въпроси.
Моля, изчакайте, докато флипбукът се зареди. За повече свързана информация, често задавани въпроси и проблеми, моля, вижте DearFlip WordPress Flipbook Plugin Помощ документация.
